Специфики в управлението и протекционизма на земеделските земи у нас

Валери Йорданов Велковски

Анотация


Резюме:
Според текста на чл.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство.
В текста на чл.3, ал.1 от горепосочения закон,  се уточнява,че земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица.
Чужденци или чуждестранни юридически лица обаче могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, а чужденците - и при наследяване по закон.
Според текста на чл.3 от Закона за  опазване на земеделските земи, собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества.
Хумусният пласт от земеделските земи, замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклеиди, органични и други замърсители над пределно допустимите концентрации, се използва по специални технологии, одобрени от министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.
Хумусният пласт се използва за рекултивация на нарушените терени, а при липса на такива - за подобряване на слабопродуктивни земи.
При процедурите за промяна на предназначението на земеделските земи те се категоризират в 10 категории според продуктивните възможности на почвените и климатичните условия, релефните и технологичните качества на земята, пригодността й за производство на различните видове растителна продукция и наложените ограничения на земеползване.
Ключови думи: протекционизъм; земеделска земя; собственост; собственици; опазване на земеделска земя; закон; рекултивация; смяна на предназначение; начин на ползване на земеделска земя; Министерство на земеделието и храните.



##submission.copyrightStatement##

##submission.license.cc.by-nc-nd4.footer##